разгрàбвам, -аш, несв.; разгрàбя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Грабя всичко, каквото ми попадне; ограбвам, обирам. След три години чух, че татко го убили, разграбили всичкото му има, не и изгорили къщата ни. В. Друмев. 2. Вземам или купувам нещо, та бързо се свършва; развземам. Като котета се метнаха децата на коленете му, разграбиха бонбончетата и сладко-сладко захрупкаха. Ст. Ц. Даскалов. Всяка сутрин милиони нетърпеливи и разтреперани ръце по всичките краища на петте земни континенти разграбваха вестниците. А. Каралийчев. разграбвам се, разграбя се страд.
|