разгръ̀щам, -аш, несв.; разгъ̀рна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. разгърнат, св., прех. 1. Разтварям, откривам нещо сгънато, свито, увито; разгъвам. Станка взе колебливо пакетчето, завъртя го в ръцете си, защото не знаеше какво да прави — да го разгърне ли, за да види какво ѝ дава свекърът, или да не го разгръща. Г. Караславов. Всяка сутрин той си купува вестник, разгръща го радостно като покана за сватба и го сгъва с печална въздишка. Св. Минков. 2. Широко разтварям; разпервам. И дружина загърмяха / на засявки та запяха; / а тя ръце си разгърна, / та Дойчин я млад прегърна. Ботев. || Отварям и държа широко отворена устата на торба, чувал; разтварям. Дай сега да ти разгръщам. Тя хвана торбата и разтвори устата ѝ. Богдан се изправи да изсипе отсятото зърно. К. Петканов. 3. Отмахвам настрани листа, клони и под. А Яна, станала още по-хубава от бликналата руменина по лицето ѝ, разгръщаше шумата и преглеждаше лозата пръчка по пръчка. К. Петканов. Но момчето не се върна и на следната вечер. Най-сетне обадиха в общината. Плъзнаха пъдари, пазванти и горски стражари, обходиха целия кър, кръстосваха надлъж и на-шир корията, разгръщаха храст по храст. Г. Караславов. || Прен. Излагам последователно с думи. Този певец не се е потил да измисля думите, образите, сцените, които разгръща пред нас, а всичко това той рисува на свободно слънце, от натура. П. П. Славейков. 4. Прен. Развивам, проявявам нашироко някаква дейност. разгръщам се, разгърна се страд.
|