разгърмя̀вам, -аш, несв.; разгърмя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. разгърмя̀л, -а, -о, мн. разгърмèли, св., прех. Гръмко разгласявам; проглушавам. Страшен скептик! Разгърмява света за греховете му. Вазов.