раздвѝжвам, -аш, несв.; раздвѝжа, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Почвам да движа на разни посоки, докарвам в движение нещо; размърдвам, разклащам. Той се опита да раздвижи болната си ръка, но не можа. Тя бе почти напълно парализирана. Дим. Димов. Като че събудена от сън, тополата, старата столетна топола раздвижва листата си, разклаща вейките си и зашумява. Йовков. 2. Прен. Изваждам от безучастие, от апатия; развълнувам, възбуждам. Двете войни, катастрофата, Букурещкият мир, новият пожар, който обхвана цяла Европа и стигна до границите на България, всичко това раздвижи хората, събуди ги, отвори им очите. Г. Караславов. Но друга новина изведнъж раздвижи редовете на нашата колона. Йовков. раздвижвам се, раздвижа се страд.
|