раздвоèние, мн. няма, ср. 1. Раздвояване, разделяне на две; разцепление. Когато по-после се яви раздвоение в средата на новостъкмената властвуваща партия, Телчаров... застана в редовете на либералната фракция. Влайков. 2. Прен. Отсъствие на вътрешно единство, на цялостност; раздвоеност. На раздвоение — и днес като отколя — съм аз играчка. П. П. Славейков.
|