раздвоя̀вам, -аш, несв.; раздвоя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Разделям на две части (дяла, групи). Когато в началото на годината раздвоиха стопанството, по-голямата част от кооператорите изявиха желание той да стане председател на Новото ТКЗС. А. Гуляшки. 2. Прен. Внасям раздвоение, раздвоеност у някого. Още от първия ден в отреда се сблъскаха две гледища ... Не щеше ли това да раздвои душите на момчетата? Хар. Русев. раздвоявам се, раздвоя се страд.
|