раздèлям се, -яш се, несв.; разделя̀ се, -ѝш се, мин. св. -ѝх се, св. непрех. 1. Деля се на части. Хората се разделиха на групи и приказваха ниско под светлината на факлите. Ст. Загорчинов. || Разпределям се, групирам се. || Разклонявам се. На едно място Иван спря: пътят се разделяше. — Ами сега? каза той. — Из кой път да уловим? Йовков. 2. Преставам да съм заедно с някого. И домилява ми някак за досегашния мой учител... Нерядко той ми се е карал ... Понякога ме е и пошибвал с пръчката. Ала, все пак, мъчно ми е, че се разделяме от него. Влайков. Понякога се поспираха, разменяха по някоя приказка, запалваха цигара и се разделяха. Г. Караславов. Ако някъде се събереха двама или трима, разменяха набързо по някоя дума и се разделяха. Йовков. 3. Прекъсвам, преустановявам връзки или отношения с някого. Около Великден се чу, че Паун се разделил с жена си. Г. Райчев. 4. Вземам припадащата ми се част, дял от общ имот, наследство. След неговата смърт синовете му не се разделиха, всички останаха в старата къща на бащиния си имот. К. Петканов. Ако искате, разделете се, ако искате — живейте наедно. Мене да слушате — останете наедно. Йовков. И братята ти, и снахите ти, всички са викнали да се разделим, та да се разделим. Всеки своето да си поеме, всеки своето да си знае. Елин Пелин. 5. Разпадам се на групи. Защото може да се намерят хора да се поведат по ума ви, и ще се раздели селото на партии и вече да нямаме мира. Йовков. || Разединявам се. За г-н доктора мненията се разделят. Едни са за неговото приемане, други против. Йовков.
|