раздирàтелен, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Рядко. Пронизителен. Ненадейно един писклив раздирателен вик, един женски плач се разнесе в съседната стая. Вазов. 2. Който извиква мъчителни преживявания; сърцераздирателен. Гороломов с убито лице ... ѝ разказа ... раздирателната сцена, която последва. Вазов.
|