раздомя̀вам, -аш, несв.; раздомя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Развалям, разтурям дом, семейство. Либен войводо, войводо, / ... / много си майки разплакал, / много невести раздомил. Нар. пес. раздомявам се, раздомя се страд.