раздрàзням, -яш, несв.; раздрàзня, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Предизвиквам възбуда, недоволство или гняв; разсърдвам, разгневявам. Добър беше този Кочо, за приятеля си главата си даваше, но недай боже да го раздразниш, — в миг кипват всичките му арнаутски страсти. Ал. Константинов. 2. Силно възбуждам. Чаят раздразни апетита ни, който взима необикновени, фантастични форми. Л. Стоянов. Вярното е, че животните бяха много изгладнели, пък аз — неопитен хлапак — въртях топлите хлябове току пред зурлите им, та ги съвсем раздразних. А. Страшимиров. раздразням се, раздразня се страд.
|