|
раздръ̀нквам1, -аш, несв.; раздръ̀нкам, -аш, св., прех. 1. Разклащам силно, та правя да дрънка, да звънти. Двама неврокопчани бяха нанизали на дълги върви на редици и на цели гроздове всякакви звънци, час по час ги раздрънкваха и сякаш от всички страни на пазарището се сипваха стада. Дим. Талев. 2. Прен. Разг. Пренебр. Непредпазливо разправям, разгласявам нещо; разнасям, разпространявам. Момичето можеха всеки момент да го хванат дяволите и да раздрънка за станалото по цялото село. Кр. Велков. Ако седне да търси кой какво е приказвал — хората само това и чакат. Ще го емнат, та ще го раздрънкат чак и по другите села. Г. Караславов. 3. Раздрусвам, разтропвам при возене. Ах, как ме раздрънка таз каруца. Йовков. 4. Разг. Развалям, разстройвам, разхлопвам. Раздрънкаха ми пианото. раздрънквам се, раздрънкам се страд
раздръ̀нквам1, -аш, несв.; раздръ̀нкам, -аш, св., прех. Диал. Разбивам, разчепквам вълна, памук. раздрънквам се, раздрънкам се страд
|