раздръ̀нквам се, -аш се, несв.; раздръ̀нкам се, -аш се, св., непрех. 1. Почвам много да дрънкам, да дрънча, звънтя. По едно време каруците със сеновчани се раздрънкаха, раздвижиха се, потеглиха нанякъде. Йовков. 2. Прен. Почвам много и непредпазливо да дрънкам, да говоря; разприказвам се, разбъбрям се. Ще ни подушат, ако ти, да речем, отидеш в участъка и кажеш. Или пък се раздрънкаш. Дим. Ангелов. Гледай да не се раздрънкаш много, че ще ни вдигнат на глава.
|