раздрънчàвам, -аш, несв.; раздрънчà, -ѝш, мин. св. -àх, св., прех. Разклащам нещо, та почва силно да дрънчи. Вятърът се блъсна в стените и раздрънча стъклата на прозорците. К. Петканов. раздрънчавам се, раздрънча се страд.