раздỳмвам, -аш, несв.; раздỳмам, -аш, св., прех. 1. Утешавам, развличам някого с разговор. И мен утешава и раздумва, кога ми много при-чернее пред очите. Влайков. Не бери грижа, чедо, преди време — / раздумваше го майка му. П. П. Славейков. 2. Скланям, уговарям някого да се откаже от свое решение, намерение; разубеждавам. Ще ме раздумват — пошушна си той. — Ако мислят да ме убедят да отстъпя — то не ме познават добре. Вазов. И напук на ония, които го раздумваха, той даде в кооперативното всичко. Кр. Григоров. раздумвам се, раздумам се страд.
|