раздỳхвам, -аш, несв.; раздỳхам, -аш, св., прех. 1. С духане разпалвам, разгарям огън. Наведена до огнището, баба Вида раздухваше огъня. М. Марчевски. Един кладе огъня, друг го раздухва. Погов. 2. Прен. Засилвам, разпалвам, разгарям, преувеличавам. Чрез своите оръдия той хитро раздухваше ония там вражди и взаимните преследвания. Влайков. Той раздухваше историйката до размерите на една любовна приказка от Хилядо и една нощ. Вазов. 3. С духане разнасям на разни страни; разпръсквам. Това село гореше, вятърът раздухваше дима и откриваше огненото море на пожара. Йовков. А поручикът ... здраво смучеше цигарата си и ядосано раздухваше пред себе си сините струйки на тютюневия дим. А. Гуляшки. раздухвам се, раздухам се страд.
|