раздя̀ла ж. 1. Разделяне с близки, напускане на близки; разлъка. За сърцата, що се любят, и смъртта не е раздяла! П. П. Славейков. Минута на раздяла. В широките си прегръдки той държи най-малкото си дете, усмихва се и го милва. Йовков. 2. Време, прекарано далеч от близки. Шест месеца раздяла, Тамаро, дълги като шест века. Вазов. Седнали един срещу друг, те неволно се наблюдаваха след дълга раздяла. Стаматов.
|