разигрàвам, -аш, несв.; разигрàя, -àеш, мин. св. разигрàх, св., прех. 1. Карам някого или правя нещо много да играе, да скача. Ех, дявол да го вземе, ще да направиме такава една сватба, която ще да разиграе и самодивите! Каравелов. Сватбарският керван слезе в дерето. Челният конник мина през водата, разигра коня на поляната и се обърна към колите. К. Петканов. Ей я (мечката) пред вратата. Един циганин мечкар я вързал със синджир и я разиграва. Д. Немиров. || За сърце — карам да тупти по-силно, да играе; разтуптявам. Ще надуе той тънката си габровска свирка и нейната кръшна песен разиграва сърцата на всички млади и кара буйните моми и момци до полуда да скачат и да трошат. Влайков. 2. Прен. Създавам трудности, обикн. с цел да преча. От него не се боя, да не мисли той, че може да ни разиграва както си ще. Ст. Костов, разигравам се, разиграя се страд.
|