разкàйвам се, -аш се, несв.; разкàя се, -аеш се, мин. св. -àях се, св., непрех. 1. Изпитвам разкаяние, кая се много. Той не е лош, но е опасен когато пие ... Мине ли му — опомва се бързо, разкайва се, плаче — цяло дете е. Г. Райчев. Но тя имаше наивността да мисли, че поне в последния си час той е разбрал грешките си и е готов да се разкае. Л. Стоянов. 2. Съжалявам. Николино, утре след обяд да додеш у дома ... Ще ти кажа едно много важно нещо. Ако не додеш — ще се разкайваш! Г. Райчев.
|