разкàрвам, -аш, несв.; разкàрам, -аш, св., прех. 1. Карам, разнасям на разни места. Разкарвам стоката по магазините. 2. Карам някого или нещо да ходи, да се движи; раздвижвам, разхождам. Хайде, хайде, разкарай вула да походи, не го оставяй да седи. Йовков. 3. Карам или пращам някого напразно да ходи по разни места; разигравам, въртя. Нямам време аз да ме разкарват по съдилища. Йовков. Най-напред грехота и срамота е да ме разкарваш мене, стария, болния човек, да ме разкарваш в това лошо време... да се трепя по тези пътища, да се лутам като щур из тези селски калища. Г. Караславов. 4. Отстранявам, махам, отдалечавам. О, разкарай, ветре, / облак градобитен. П. Р. Славейков. Разкарайте тези деца от тук. 5. Прен. За болка, непреодолимо чувство — правя да изчезне, да се разнесе, да мине. Добре, че са оставили ракията. Тя ще ти разкара уплахата и ще дойдеш на себе си. К. Петканов. Лекарството разкара болката му. разкарвам се, разкарам се страд.
|