разкая̀ние, мн. няма, ср. Мъчително състояние у човек, който съзнава и съжалява за извършена грешка, грях, престъпление. Материалният интерес управлява всичките действия на скъперника ..., никакво разкаяние не последва действията му, насочени, без разбор на средствата, към добиване на изгоди. Ал. Константинов. Разкаяние, срам и унижение пред сам себе си почувствува той. Елин Пелин. Едри сълзи се търкаляха по лицето ѝ като стъклени мъниста. Сълзи на разкаяние, на скръб и съжаление към себе си. Дим. Талев.
|