разклàщам, -аш, несв.; разклàтя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Клатя на разни страни; раздвижвам, разлюлявам. А когато тихият вечерник разклащаше листата, нему се струваше, че не клонете се веят, а самите звезди се люлеят на небето. Ст. Загорчинов. Като че събудена от сън, тополата, старата столетна топола, раздвижва листата си, разклаща вейките си и зашумява. Йовков. Той разклати чашката, глътна гъстата утайка на кафето и си изчисти с шепа мустаците. Ст. Чилингиров. 2. Прен. Лишавам от устойчивост, отслабвам, разколебавам. Първата среща в живота разклати дълбоките убеждения на религията му. Вазов. Войната ли разклати нервите ми, или те затлъстяха от охолност? Стаматов. разклащам се, разклатя се страд.
|