разкòвниче, мн. -та, ср. 1. Трева, обикн. четириделна детелина, която, според народните вярвания, има магическа сила и носи щастие на онзи, който я намери или притежава. Да имам разковниче, може и тая кукувица да видя / — каза Рустем. И като стана, погледна слънцето, тръгна из ливадата и почна да рови тревата с тоягата си. Елин Пелин. 2. Прен. Тайната причина за постигане на успех, щастие. Видя ли как се оправи твоят човек?... Разковничето било а; работата, не разбра ли? А. Гуляшки. Да знаеш да умираш — ето разковничето на победата. Вазов.
|