разкòл м. 1. Разединение в организация, класа, народ; разделение, разцепление. Единството е сила, разколът е порок. Вазов. 2. Диал. Кръстопът. Щом дойдоха на разкола, дето се пресичаше голямата улица с пътя,... възвиха се надолу. Цани Гинчев.