разколебàвам, -аш, несв.; разколебàя, -àеш, мин. св. разколебàх, св., прех. Въздействам на някого да загуби увереност, да започне да се колебае, предизвиквам съмнение у някого. Ала това щеше да внесе смут в душите им, да ги разколебае тъкмо сега, когато трябваше да бъдат активни и уверени в себе си. Дим. Димов.
|