разколебàвам се, -аш се, несв.; разколебàя се, -àеш се, мин. св. разколебàх се, св., непрех. Изгубвам самоувереност, решителност. Понякога той завързваше, но отново намаляваше крачките си. Виждаше се ясно, че той ту се решаваше на нещо, ту се разколебаваше. Йовков. Тълпата се смути, разколеба и хукна панически към булеварда за гарата. Дим. Димов.
|