разкòш, мн. няма, м. 1. Външен блясък, пищност, великолепие. Окръжен от големци татарски и български, той въведе в двора грубия азиатски разкош и пищност. Вазов. Тук нямаше нищо от разкоша, великолепието, златото и мрамора на ония храмове, в които се чувствува величието и царственото могъщество на бога. Йовков. 2. Материално излишество, свързано с разточителен живот. От една страна разкош, от друга — мизерия! Вазов. Разкошът в царския двор беше голям. Вазов. Прекрасен образ е този Рахметов ... Бори се против разкоша, не допуска експлоатация на човек от човека. А. Каралийчев. 3. Стесн. Предмет, който е труднодостъпно и рядко удоволствие за някого. След толкова гладни дни, сухият хлебец ни изглежда като невиждан разкош. Л. Стоянов. Попарата беше с извара и овчо масло — рядък разкош за деца, свикнали да закусват само с хляб и червен пипер. Дим. Димов.
|