разкòшен, -шна, -шно, мн. -шни. Прил. от разкош. А мене пък ме търсят, дъбко, / за най-разкошните палати. Михайловски. Разцъфтяла се бе разкошна пролет и навред кипеше нов, млад живот. Дим. Талев. Разкошен живот. Разкошно издание.