разкрàчен, -а, -о. 1. Прич. мин. страд. от разкрача. 2. Като прил. — който е с несиметрични едри линии; разкривен. Тя грабна листа, разгъна го, опули очи и взе да срича едрото разкрачено писмо. Кр. Григоров. Седна на един плосък камък с лист върху коляното и написа със своя малко разкрачен почерк и малко разбъркано горе-долу следното. Ив. Хаджимарчев.
|