разкрѝвам, -аш, несв.; разкрѝя, -ѝеш, мин. св. разкрѝх, прич. мин. страд. разкрѝт, св., прех. 1. Правя или давам възможност да се види нещо закрито; откривам. Когато се заглеждаше или замислеше, меснатата му долна устна леко обвисваше и разкриваше едрите му зъби — здрави, бели и правилни. Г. Райчев. Планината разкриваше от двете им страни безкрайната си върволица от върхове, урви, сипеи и гори. Йовков. 2. Правя нещо скрито да стане явно; разгадавам, разузнавам. Един ден дядо Мирьо реши, че е настъпило време да разкрием тая тайна. Ем. Станев. Той изтръпна ... Ако са разкрили нейната конспиративна дейност и са я арестували? Дим. Ангелов. Той се впуща и поименно да разкрива тия злоупотребления. Влайков. || Издавам, съобщавам някаква тайна. Класът заговаря нещо против учителите, но един ученик разкрива работата. Яворов. 3. Показвам, изваждам на показ. Разбирам те,... — потвърди Дочо с лека и малко цинична усмивка, която разкриваше неговата същинска природа. Влайков. Разкрива слабостите и нарушенията. 4. Доверявам, изповядвам. Приятел нямам / да му разкрия що в душа тая. Ботев. Сърцето си — съкровищница тайна — / пред теб разкрих. Ц. Церковски. разкривам се, разкрия се страд.
|