разкря̀сквам се, -аш се, несв.; разкря̀скам се, -аш се, св., непрех. Почвам силно да кряскам; развиквам се, разкрещявам се. И току гледай ги: едни се славят / за нищо-нещо, татък друг / разкряскал се е, дигнал е юмрук. К. Христов. Майка ми, която и при най-малкия металически звън друг път се разкряскваше, сега спокойно слушаше. Ц. Церковски.
|