разкървавя̀вам, -аш, несв.; разкървавя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Наранявам някого или нещо, та му потича кръв; разранявам. Той го удари и разкървави лицето му с камшика си. Йовков. Стоичко Данкин го (коня) заведе при цигани, които разкървавиха ноздрите му с нокти и втриха в тях червен пипер. Дим. Димов. разкървавявам се, разкървавя се страд.
|