разкъ̀ршвам, -аш, несв.; разкъ̀рша, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Разчупвам, разтрошавам. Чу се шумолене на листа, а после и ясни човешки стъпки започнаха да разкършват сухите клончета по земята. К. Ламбрев. 2. Раздвижвам с напъване на разни страни ръце, снага. Стамат се изправи. Разкърши рамене и костите му пропукаха. А. Гуляшки. Разкършвам снага. разкършвам се, разкърша се страд.
|