разкъ̀свам, -аш, несв.; разкъ̀сам, -аш, св., прех. 1. Направям на късове, на части. Вълците повлякоха козата към дъното на полянката и там я разкъсаха. Ем. Станев. Лазар проми раната на Вардарски, разкъса една своя прана риза и го превърза. Дим. Талев. 2. Скъсвам, прокъсвам на едно или повече места; раздирам. Тогава (сомът) се размаха с всичка сила, разкъса мрежата и хукна из дълбокото на реката. Д. Калфов. || Обр. На запад, над черните гористи баири, слънцето разкъса облаците и блесна. И. Волен. 3. Прен. Силно тревожа, измъчвам. Тежки мисли разкъсваха душата на Лиляна. Г. Караславов. Безбройните грижи на нищетата разкъсваха нервите им. Дим. Димов. разкъсвам се, разкъсам се страд.
|