разлàгам, -аш, несв.; разлòжа, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Правя да се разпадне нещо на съставните си части. Тристранната призма разлага светлината. 2. Прен. Подкопавам, разрушавам устоите на нещо. разлагам се, разложа се страд.