разлетя̀вам се, -аш се, несв.; разлетя̀ се, -ѝш се, мин. св. -я̀х се, прич. мин. св. деят. разлетя̀л се, -а се, -о се; мн. разлетèли се, св., непрех. Само мн. и 3 л. ед. Почвам да летя на разни страни; разхвърчавам се. Живо и тревожно се разнесе тоя писък в свежия утринен въздух и по горите наоколо се разлетяха малки птички. Елин Пелин. Когато той (кълвачът) се подпреше с опашката си на някой загнил бук и започнеше да удря с якия си клюн, от дървото се разлетяваха късчета на всички страни. Ем. Станев.
|