разлѝчен, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който се отделя със свои особени белези, черти при сравнение; нееднакъв. Тънък и рус, той беше съвсем различен от тях двамата. Дим. Талев. Вишната и черешата са различни плодове. 2. Обикн. мн. Разнообразен, всевъзможен, всякакъв; разен. Колко различни — и дървени, и хартиени, и даже глинени кутийки ще да намериш ти в хаджи Генчовата къща. Каравелов. За Елкината болест се пръскаха различни слухове. Елин Пелин. Срещахме там най-различни хора, бивахме свидетели на всякакви случки. Йовков.
|