разлъ̀чвам, -аш, несв.; разлъ̀ча, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разделям някого от близките му. Гроб само да ни разлъчи. Ст. Ззгорчинов. || Диал. Отделям младо животно, бозайниче от майка му. Разлъчиха агнетата от овцете. разлъчвам се, разлъча се страд.
|