разлютя̀вам, -аш, несв.; разлютя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Направям нещо да стане много люто; подлютявам. Разлютих боба. 2. Прен. Причинявам засилване на болка, на рана; подлютявам. 3. Прен. Разсърдвам, разядосвам силно. Разлютиш ли го — да не си му пред очите. разлютявам се, разлютя се страд.
|