разлютя̀вам се, -аш се, несв.; разлютя̀ се, -ѝш се, мин. св. -ѝх се, св., непрех. 1. Ставам лют: разсърдвам се, разгневявам се. Много се е разлютил твоят господар на царя. Вижда се, яд го е, че не е... както при покойния Шишмана. Ст. Загорчинов. Той се бе разлютил на всичките хора, на целия свят. Влайков. 2. За рана — развреждам се. Щом турнали сланината, пришката се разлютила и кракът взел още по-силно да боли. Влайков.
|