разля̀т, -а, -о. 1. Прич. мин. страд. от разлея. 2. Като прил. — а) Разлат. Долът ставаше все по-плитък и все по-разлят,разширяваше се като котловинка и по дъното му се появи речица. Ем. Станев. б) Прен. Проточен, провлечен. Няма друг инструмент, тъй много пригоден за тая тъжна и разлята мелодия. Йовков.
|