размèквам, -аш, несв.; размèкна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. размèкнат, св., прех. 1. Правя нещо да омекне, да стане меко. Дъждът беше само понамокрил засъхналите буци от кал, без да ги размекне. А. Гуляшки. 2. Прен. Въздействам на някого да стане по-чувствителен, нежен. Родният град, за който беше се затъжил, домашната обстановка, която тутакси го обгърна, милите кътчета... го разчувствуваха и размекнаха. Г. Караславов. Жена му хълцаше неспирно и с това размекваше привидната му строгост. Ст. Ц. Даскалов. размеквам се, размекна се страд.
|