размèням, -яш, несв.; разменя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Давам, отстъпвам нещо в замяна на друго, обикн. равностойно. Срещу тях (кожите на убитите мечки и сърни) селяните разменяха просо или ръж и по малко сол. Ст. Загорчинов. Задигали покъщнината, за да я разменят за вино, ракия и ядене. П. Славянски. 2. Вземам една вещ вместо друга или едно нещо вместо друго. Учителят е разменил тетрадките на класовете. Разменихме квартирите си. 3. Прен. Споделям, казвам. Като очакваха продължението на заседанието, те разменяха впечатленията си. Вазов. Като размениха мисли по новото положение, те подвзеха борбата още по-решително. Влайков. Ние се спираме, тихо разменяме няколко думи и се разделяме с радостно чувство на очакване и вяра. Йовков. разменям се, разменя се страд. □ Разменям пари — давам едри пари, за да получа равностойността им в дребни.
|