размѝна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. и прех. 1. Само 3 л. Преминавам, изчезвам, преставам. Още не беше разминал ядът на Султана поради дързостта на Рафе Клинче, насреща ѝ се изправи, каквато си беше, Стойка Нукева. Дим. Талев. 2. Само 3 л. Минава ми, отболява ме, олеква ми; разкарва ми се. Да повикам някоя жена, майко, да те види, да те полекува... — Не, сине,... може и така да ми размине. Дим. Талев. Лазар го задържа чак до вечерта, докато му размине от виното. Дим. Талев. Главата да ти помине, / тъгата да ти размине. Нар. пес. 3. Само 3 л. Отминавам без да засегна някого. Съд ще искам! — Е, няма и съд да те размине! А. Гуляшки. размина се непрех.
|