разминàвам се, -аш се, несв.; размѝна се, -еш се, мин. св. -ах се, св., непрех. 1. Минавам покрай някого в противоположна посока. В това пъстро общежитие хората бяха чужди един на друг, срещаха се и се разминаваха по стълбите като в хотел. Св. Минков. Ягодовчани не излизаха на мегдана както преди ... А тези, които се срещаха по улиците, се разминаваха като непознати. Ив. Хаджимарчев. Оставя багажа в ъгъла и хуква към баните. А то народ — не можеш да се разминеш от народ. Ст. Ц. Даскалов. 2. Движа се в противоположна посока с друг, без да се видим. Седни, седни, мамо! Аз да взема билет! ... Но ти гледай да не се разминем с Донка. Орлин Василев. Що не ви срещнах?... — Разминали сме се — съгласи се Ралев. Орлин Василев. 3. Само 3 л. ед. Минава, отминава, без да има някакви последици. Не може ли някак да се размине тая работа, господин кмете? Влайков. Вие тикате България към нова катастрофа! Оная година се размина, но сега народът ще ви изправи да отговаряте. Г. Караславов.
|