размѝрен, -рна, -рно, мн. -рни, прил. 1. За време — който е лишен от мир; неспокоен, тревожен, смутен. Войната се започнала, времената били размирни. П. Р. Славейков. Години страшни са били, / размирни паметни години. Н. Ракитин. 2. Който размирява, който нарушава установения ред. Той се водеше с доктора Соколова, познат от време като размирен дух. Вазов. А накрая началникът ми повери тайно, че тия дни ще пристигне жандармерия за борба с партизаните и размирните елементи. М. Марчевски.
|