размѝрие, мн. -ия, ср. Нарушаване на мир и спокойствие; смут. Това произшествие ..., съпоставено с размирието в Тракия, правеше всички да вярват, че Европа ще се намеси. Вазов. За бунта в Преспа, за всички размирия там и за убийствата виновен съм само аз! Дим. Талев.
|