размѝрица, обикн. мн. размирици, ж. Вълнение, безредица във вътрешния живот на една страна. Обаче страшливият околийски началник телеграфически съобщи в София, че в Д. се появила размирица, че една част от населението се е подигнала против властта и е нападнала полицията. Влайков. Току виж, че му пристигат хабери: в Крит бунт, принц Георги начело на флотата; в Скопие размирици, в Цариград вълнения. Ал. Константинов. Навсякъде има бъркотии, размирици. В селата има бунт. Йовков.
|