размѝрник, мн. -ци, м. 1. Човек, който подбужда към размирие, към смут. Как ти, кучи сине, газиш законите на царщината, ти ли се намери умният да знаеш кое трябва и кое не трябва?... На кол, на кол размирника, бесило за бунтовника! Л. Стоянов. Рюшди бей се оплаква от тебе. Подмамваш му людете, бягат, не искат да работят в чифлика му. Размирник си, не си гледаш работата, чуждата работа гледаш. Дим. Талев. 2. Стесн. Човек, който подбужда към немирства; немирник. Той е най-големият размирник е класа.
|