рàзмисъл, мн. -сли, м. Продължително, вдълбочено мислене върху нещо. В живота негде съм го срещал — / прошепна той едва-едва и сведе в размисъл глава. Н. Хрелков. Толкова се вдаде в размисъл, че неусетно се намери извън селото. К. Петканов. Зорето отново потъна в дълбок размисъл, топчестото ѝ личице съвсем поруменя. Вежинов.
|