размъ̀твам, -аш, несв.; размъ̀тя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Направям нещо да стане мътно. Не размътвай водата. □ Размътвам главата някому — нарушавам ясното съзнание, ясното течение на мислите на някого. Виното беше размътило главите на гостите. Д. Немиров. Ако дяволът е размътил главата ти, моята, слава богу, още умее да мисли. А. Гуляшки.
|